Вещерско наричане
Не се сърди на дрипавите истини,
които с нокти криви дращят нощите.
За да разсъмнат дните ти пречистени,
платили си с безсъниците още-то.
Не си безлична героиня в драмата,
която режисират специалистите.
С криле от думи литваш. Ето, няма те!
Невидима, в просторите - лъчистите.
А ледени окови стяга зимата,
напразно похабява ледовете си.
В сезона, който не си помни името,
дъга си ти и слънце си, и цвете си.
На вятъра до смърт са му омръзнали,
разкъсаните облаци, намръщени..
В сърцето ти - поточе незамръзнало,
щурчето носи пролет. И завръщане.
Долитат тихо лястовици, белите,
донасят клонки върбови в душата ти.
И няма нищо страшно в побелелите,
от светла лудост кичури в косата ти.
В молитвата ти, вещерско наричане,
приспиват вълци агне, край корията...
И никак не си стара, за обичане,
жена си, огън...С вечност в орисията...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Поздрав!
