Ветренна
Тази вечер е пияна
от надежди за любов.
Ветре, с теб отново цяла
чувствам се от твоя зов.
Отнеси ме надалеко,
къмто пролетни цветя,
там, където седемцветна
грейва ярката зора.
Там, където пее полет
във набъбнали ята
и небето се синее
в птичи пролетни крила.
Цялата във теб вземи ме,
отнеси ме надалеч.
После топло обгърни ме,
да забравя студ и скреж.
Всичките посоки да ревнуват
колко съм щастлива с теб.
Цъфнали дръвчета да бленуват
танца ти, осъмнал в мен.
Твоя съм, любовна и пияна
от желание за свобода.
Ето ме отново твоя - цяла.
Ветренна - желаната от теб жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
хубаво!
