20.10.2021 г., 14:50 ч.  

Везмо върху отронен лист 

  Поезия » Любовна
317 3 8

ВЕЗМО ВЪРХУ ОТРОНЕН ЛИСТ

 

Не съм изчела всички ръкописи
на есенната брезова гора.
Дъждът я милваше – безкрай улисан 
в любовната си ласкава игра.  

 

Кристален прах или бенгалски огън,
в снагите алабастрови искри?
Студът издраска хоризонта с нокът.
И скрежът вече в угарта кълни.

 

Изплака тънки люспици позлата
дървото от високия превал.
От колко ли въздишки тишината
е плела тънкия си зимен шал?

 

И здрачът спуска се над нас полека,
а ние в плахи сенки се топим.
Един от нас намерил е пътека,
а другият – дано! – да постои...

 

Не бързай да си тръгнеш, прегърни ме
за миг под оголялата бреза.
А после забрави – и мойто име,
и шала с най-красивата везба.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??