ВЕЗМО ВЪРХУ ОТРОНЕН ЛИСТ
Не съм изчела всички ръкописи
на есенната брезова гора.
Дъждът я милваше – безкрай улисан
в любовната си ласкава игра.
Кристален прах или бенгалски огън,
в снагите алабастрови искри?
Студът издраска хоризонта с нокът.
И скрежът вече в угарта кълни.
Изплака тънки люспици позлата
дървото от високия превал.
От колко ли въздишки тишината ...