21.10.2017 г., 22:05 ч.

Виж ме 

  Поезия » Друга
361 1 10

Спри и виж! Това съм аз – встрани.

Мълча и гледам в земята.

Сресан  на една страна,

облечен с нови панталони.

В джоба си държа звезда,

направена от тиксо и картон.

За теб – знак на любовта.

 

Не ме виждаш. Отиваш при другите,

с дънковите панталони. Викащите,

атрактивни момчета. Смееш се с тях.

Шегуваш се с мойте очила.

Сълзите ми скрити са – в нощта.

 

Бягаш и летиш. Не стъпваш по улиците.

В най-дълбокото се гмуркаш.

Сама си търсиш лошото. Бързаш.

 

Спри и виж! Това сам аз – невидимият.

Този, който те обича истински,

готов над пропаст да те задържи,

върху огъня нозете си да сложи,

за да те има и да бъдеш.

През бурното море, ще те носи.

Без глътка въздух – милост

за теб ще проси!

В океан нагоре ще те вдига,

ти да дишаш и живееш.

 

Спри и виж! Това съм аз – човекът.

Раним – с едно сърце.

Смъртен – само с две ръце.

Мечтица малка скрил

и той да има радост...

В късният април...

 

08.10.2016

Пловдив

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??