Виж ме
Спри и виж! Това съм аз – встрани.
Мълча и гледам в земята.
Сресан на една страна,
облечен с нови панталони.
В джоба си държа звезда,
направена от тиксо и картон.
За теб – знак на любовта.
Не ме виждаш. Отиваш при другите,
с дънковите панталони. Викащите,
атрактивни момчета. Смееш се с тях.
Шегуваш се с мойте очила.
Сълзите ми скрити са – в нощта.
Бягаш и летиш. Не стъпваш по улиците.
В най-дълбокото се гмуркаш.
Сама си търсиш лошото. Бързаш.
Спри и виж! Това сам аз – невидимият.
Този, който те обича истински,
готов над пропаст да те задържи,
върху огъня нозете си да сложи,
за да те има и да бъдеш.
През бурното море, ще те носи.
Без глътка въздух – милост
за теб ще проси!
В океан нагоре ще те вдига,
ти да дишаш и живееш.
Спри и виж! Това съм аз – човекът.
Раним – с едно сърце.
Смъртен – само с две ръце.
Мечтица малка скрил
и той да има радост...
В късният април...
08.10.2016
Пловдив
© Хари Спасов All rights reserved.
