Където да погледна, виждам теб,

лицето ти съзирам всеки ден,

то ме озарява през дългите дни

и топли в студените нощи.

Протягам ръцете към теб с мисълта,

че те докосват и истина е това,

а не само илюзия в моята глава,

проектиращ образа на твоята снага.

От всички страни долавям гласа ти,

каращ кожата ми да настръхне,

а сърцето да забие така лудо.

Нетърпеливо изчаквам момента,

в който изричаш моето име

и приканва да тръгна към теб.

С усмивка отправям се към него,

а очите въртят се нетърпеливи.

Чакаш ме там с изгарящи очи,

със сияещо лице и гладки коси,

прегръщаш ме и оставам смирен,

мираж няма, истинска си пред мен.