Hekredel (Христо Славов)
1529 419
24.03.2012 г., 11:24 ч.

Вик на отчаянието 

  Поезия » Гражданска
445 0 2

 

  Вик на отчаянието

 

Разделят ни ежби

и дребни вражди...

Не са безметежни

и нашите дни!...

 

Настръхнал е всеки

и Злоба таи,

и търси пътеки

да те уязви...

 

На свойте успехи

той малко държи...

Намира утеха,

щом теб  натъжи!

 

Чрез своята злоба

той търси прогрес!

И в  късната доба

очаква зла вест...

 

Израснал със злото,

през злото върви!

Не пуща доброто

във свойте среди...

 

Така ли ще бъде,

до нашия край...?!

Дори и „Отвъде”,

за нас няма Рай!

 

О, питам ви хора,

 какъв сме народ?!

Нима все в Обора

ще бъдеме гот?!

 

Все тъй ли ще бъдем

делени на две?

И мъка ще въдим

ний  като овце!...

 

О, трябва да тръгнем

ръка за ръка.

Не злоба да въдим

със лека ръка!

 

Това ли не сторим,

       аз вече разбрах, 

то нашта Родина

ще стане за смях!

 

Разделят ни, братя,

нездрави  межди...

И вечно ще патим

от тия вражди!...

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Почти Ви разбрах!Благодаря!
  • Имате някои наистина добри неща.Споделям и част от казаното тук.Но струва ми се, че тази Ваша форма на изразяване застрашително клони към блог, форум, лексикон, седянка, стар воденичен камък, село Лещен, Люлин ,пейката пред блока и окаяният вид на северозапада.Това разбира се е намигване без гадост и жлъч. Поздрав! Джак
Предложения
: ??:??