Вик от изповедалнята
ВИК ОТ ИЗПОВЕДАЛНЯТА
В ума ми вие гладен единак
и с дрипав шал луната е повита.
От първите зори до късен мрак
кънтят безспир в душата ми копита.
Как всеки ми е изповядвал грях –
и аз съм кът уютен – в дъжд и в суша.
Но никой и до днес не е посмял
поне веднъж и мене да изслуша.
Споделям всяка скръб и тържества,
закусвам често с мрачните ви мисли.
И те ще пръснат моята глава.
Наема ли се някой – да почисти?
О, спрете най-накрая този хленч –
каймакът звезден вкисна многократно.
Издигнала бих необхватен бент –
да удържи прибоя на тъгата.
Не е безкраен земният ми срок –
и до секунда знам, че преброен е.
Достатъчна е капчица любов –
и вички грехове ще са простени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
