ВИК ОТ ИЗПОВЕДАЛНЯТА
В ума ми вие гладен единак
и с дрипав шал луната е повита.
От първите зори до късен мрак
кънтят безспир в душата ми копита.
Как всеки ми е изповядвал грях –
и аз съм кът уютен – в дъжд и в суша.
Но никой и до днес не е посмял
поне веднъж и мене да изслуша.
Споделям всяка скръб и тържества,
закусвам често с мрачните ви мисли.
И те ще пръснат моята глава. ...