Винарна 24
От трепетни прозрения за нежност
последно каберне ще си налея.
Споделяйки с вечерника копнежи,
душата на бутилката ми пее.
Разбира се, не ми е нужна доза.
За тези маскаради дами канят.
Обяздвайки салонни еднорози,
богините са луди и пияни.
Разбира се, бих пийнал пак и още.
Едва ли после ще се случи чудо.
Говорят си самотниците нощем
с римувани предчувствия за лудост.
Но късно е – не ми пречете, моля!
Обичам този сън със Евридика.
Готов съм за последната си роля,
когато боговете ме повикат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
)
