6.03.2024 г., 21:37 ч.

Винарна 24 

  Поезия » Друга
349 2 6

 

 

 

 

 

От трепетни прозрения за нежност

последно каберне ще си налея.

Споделяйки с вечерника копнежи,

душата на бутилката ми пее.

 

Разбира се, не ми е нужна доза.

За тези маскаради дами канят.

Обяздвайки салонни еднорози,

богините са луди и пияни.

 

Разбира се, бих пийнал пак и още.

Едва ли после ще се случи чудо.

Говорят си самотниците нощем

с римувани предчувствия за лудост.

 

Но късно е – не ми пречете, моля!

Обичам този сън със Евридика.

Готов съм за последната си роля,

когато боговете ме повикат.

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??