Винарна 24
От трепетни прозрения за нежност
последно каберне ще си налея.
Споделяйки с вечерника копнежи,
душата на бутилката ми пее.
Разбира се, не ми е нужна доза.
За тези маскаради дами канят.
Обяздвайки салонни еднорози,
богините са луди и пияни.
Разбира се, бих пийнал пак и още.
Едва ли после ще се случи чудо.
Говорят си самотниците нощем
с римувани предчувствия за лудост.
Но късно е – не ми пречете, моля!
Обичам този сън със Евридика.
Готов съм за последната си роля,
когато боговете ме повикат.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
)
