Колко време премина през мене?
Като сито пресявах. Болях...
Февруарствах. Закърпвах се. Стенех.
Настудувах се. Оцелях.
Днес летувам. И пощя гнездото си –
вехтории претребвам, вини.
Но смъди ми сълзица в окото -
знам, виновни са всички луни.
Те подмокрят ми зимната кожа,
в нея, кърт, във тъмница живях.
Дотежава ми, бодвам я, режа я -
до живец, до болезненост. В страх. ...