teis 11 август 2016 г., 19:34

Вината в нашите луни 

606 13 22

Колко време премина през мене?

Като сито пресявах. Болях...

Февруарствах. Закърпвах се. Стенех.

Настудувах се. Оцелях.

Днес летувам. И пощя гнездото си –

вехтории претребвам, вини.

Но смъди ми сълзица в окото  -

знам, виновни са всички луни.

Те  подмокрят ми зимната кожа,

в нея, кърт, във тъмница живях.

Дотежава ми, бодвам я, режа я -

до живец, до болезненост. В страх.

Всъщност, нося на болка. Дублирам

само своето читаво аз.

Няма смисъл кумири да зидам

от остатъци. В псевдоекстаз.

Ретроградни ми бяха луните –

кръстопътни, впрегатни, в хомот...

Този свят не е маг за мечтите ни.

Той е сцена. Лъжец. Ешафод.

Нямам избор – късмет ми се падна

да обичам. Да си ми фетиш.

Да, добре е. В две чаши - шампанско.

И те каня – да ме нараниш.

 

© Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.