17.02.2023 г., 12:16

Вино и апатия * Лоша терапия

731 2 6

Чувствам, че животът ми от болка прелива,

с вино ми се налива.

 

Не зная дали ще ми помогне,

да тушира малко тъгата дали ще смогне.

 

Когато си мисля, че всичко е красиво,

от радост вика сърцето ми щастливо.

 

Но в следващия миг плащам много скъпа цена,

иска ми се да умра.

 

Не припознавам онова, което ме сгрява,

много сълзи събирам тогава.

 

Мисля, че любовта съм срещнала,

ала явно в грешния.

 

Чувствам, че иска да ме затвори в клетка,

да ме ограничи, да ме заклещи,

а уж говори ми с думи човешки.

 

Изпитвам апатия….

Имам нужда от успокоение,

от винено опиянение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Мисля, че любовта съм срещнала,
    ала явно в грешния.
    Чувствам, че иска да ме затвори в клетка,
    да ме ограничи, да ме заклещи,
    а уж говори ми с думи човешки".

    Спасявай се докато можеш!
  • Много често се случва някой да се опитва да заклещи някого в клетка или където и да е.
    Измъквай се и лети на воля!
    Успех и кусмет!
  • BellissimaPoetessa (Карла Колева), Sibylla, моля ви, не се обиждайте.
  • Ами сайта е за всички. За тези, които се учат или искат да споделят нещо и за тези, които пишат професионално. Нивото е различно и не трябва да се обиждаме лично. Зад всяка творба има човек с чувства и емоции и трябва да го уважаваме.
  • BellissimaPoetessa (Карла Колева) сайтът не е и место където да се раздават обиди, нито пък здравни съвети. На мен стихотворението също не ми харесва, нито като послание, нито като римни двойки, но това не би трябвало да е причина да обиждаме авторката, нито да я пращаме при психиатър.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...