Чувствам, че животът ми от болка прелива,
с вино ми се налива.
Не зная дали ще ми помогне,
да тушира малко тъгата – дали ще смогне.
Когато си мисля, че всичко е красиво,
от радост вика сърцето ми щастливо.
Но в следващия миг плащам много скъпа цена,
иска ми се да умра.
Не припознавам онова, което ме сгрява,
много сълзи събирам тогава.
Мисля, че любовта съм срещнала,
ала явно в грешния.
Чувствам, че иска да ме затвори в клетка,
да ме ограничи, да ме заклещи,
а уж говори ми с думи човешки.
Изпитвам апатия….
Имам нужда от успокоение,
от винено опиянение.
© Симона Господинова All rights reserved.
ала явно в грешния.
Чувствам, че иска да ме затвори в клетка,
да ме ограничи, да ме заклещи,
а уж говори ми с думи човешки".
Спасявай се докато можеш!