Feb 17, 2023, 12:16 PM

Вино и апатия * Лоша терапия

  Poetry » Love
733 2 6

Чувствам, че животът ми от болка прелива,

с вино ми се налива.

 

Не зная дали ще ми помогне,

да тушира малко тъгата дали ще смогне.

 

Когато си мисля, че всичко е красиво,

от радост вика сърцето ми щастливо.

 

Но в следващия миг плащам много скъпа цена,

иска ми се да умра.

 

Не припознавам онова, което ме сгрява,

много сълзи събирам тогава.

 

Мисля, че любовта съм срещнала,

ала явно в грешния.

 

Чувствам, че иска да ме затвори в клетка,

да ме ограничи, да ме заклещи,

а уж говори ми с думи човешки.

 

Изпитвам апатия….

Имам нужда от успокоение,

от винено опиянение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Мисля, че любовта съм срещнала,
    ала явно в грешния.
    Чувствам, че иска да ме затвори в клетка,
    да ме ограничи, да ме заклещи,
    а уж говори ми с думи човешки".

    Спасявай се докато можеш!
  • Много често се случва някой да се опитва да заклещи някого в клетка или където и да е.
    Измъквай се и лети на воля!
    Успех и кусмет!
  • BellissimaPoetessa (Карла Колева), Sibylla, моля ви, не се обиждайте.
  • Ами сайта е за всички. За тези, които се учат или искат да споделят нещо и за тези, които пишат професионално. Нивото е различно и не трябва да се обиждаме лично. Зад всяка творба има човек с чувства и емоции и трябва да го уважаваме.
  • BellissimaPoetessa (Карла Колева) сайтът не е и место където да се раздават обиди, нито пък здравни съвети. На мен стихотворението също не ми харесва, нито като послание, нито като римни двойки, но това не би трябвало да е причина да обиждаме авторката, нито да я пращаме при психиатър.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...