4.08.2018 г., 9:34

Виртуална любов

1.2K 6 5

Виртуална любов,

малко тъжно фиаско…

Тя е фарс на добро

сред морето от маски,

уж желана лъжа

и  плацебо за скука…

Виртуални мечти

по клавишите чукат...

Тази стара игра,

сладка, тайна забрава,

но защо ли сега

вкус солен в нас остава?

И след нея тежи

чак до смърт тишината,

и забива стрели

с НЕлюбов във сърцата…?

 

Таня Симеонова

03.08.2018 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...