Виртуална любов,
малко тъжно фиаско…
Тя е фарс на добро
сред морето от маски,
уж желана лъжа
и плацебо за скука…
Виртуални мечти
по клавишите чукат...
Тази стара игра,
сладка, тайна забрава,
но защо ли сега
вкус солен в нас остава?
И след нея тежи
чак до смърт тишината,
и забива стрели
с НЕлюбов във сърцата…?
Таня Симеонова
03.08.2018 г.
© Таня Симеонова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
