Виртуална любов,
малко тъжно фиаско…
Тя е фарс на добро
сред морето от маски,
уж желана лъжа
и плацебо за скука…
Виртуални мечти
по клавишите чукат...
Тази стара игра,
сладка, тайна забрава,
но защо ли сега
вкус солен в нас остава?
И след нея тежи
чак до смърт тишината,
и забива стрели
с НЕлюбов във сърцата…?
Таня Симеонова
03.08.2018 г.
© Таня Симеонова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
