28.05.2009 г., 7:01  

Висини

1K 0 20

   ВИСИНИ

 

(на един певец)

 

Акорд последен -

стихна песента.

Сърцето му в очакване примира.

А залата, изпаднала в екстаз,

певеца  дълго, дълго  аплодира.

 

И в този миг,

неземно извисен,

за кой ли път разбра,

че е обичан?!

И вдъхновен,

и радостно смутен,

той в скромна благодарност

коленичи.

 

И  както беше паднал на колене –

на сцената,

сред мрак и светлини,

нe  знаеше,

че всъщност бе летене,

с което стигна нови висини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз ти благодаря!
    Хубава вечер и усмивки Ели!
  • И на теб, Сашо.
    Благодаря!
  • Хубава вечер и красиви сънища Ели!
  • Обич за вас, Светла и Веска!
    ----
    Замислих се над думите ти, Ивайло. Може би повечето талантливи личности се разминават със себе си - в реалния живот и в изкуството, което творят.
    Малко ли писатели са ловци, а пишат трогателни разкази за животни и извикват сълзи в очите?
    Самият Чехов, големият хуманист Чехов на младини е имал "ужасен" (цитат) характер. С възрастта се променил. За учудване.
    Не съм изненадана от думите ти за Певеца. Аз също имам резерви - по отношение на човека в него...
    Благодаря за вниманието!


  • Красив стих за добър певец, Водице! Колкото до човека - имам резерви, колкото до теб и твоя талант - не! С теб: Ваше Благородие

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...