23.06.2017 г., 19:53

Влюбен

443 0 0

Влюбен

 

Каква е таз неземна сила,

която стои между нас,

нима в косата ти от свила,

се крие твойта женска власт?!

 

И в синевата на очите,

магията при нас  видях.

Защитата ми бе разбита,

аз щом за пръв път те видях!

 

Ти ме  погледна срамежливо.

Погали ме със нежен глас.

И същността ми горделива,

изпадна сякаш във несвяс!

 

Разбрах за пръв път, че обичам

и найдох смисъл в това!

Във нов свят стъпих, не отричам

и съм пред теб на колена!

29.07.2015г. Драгойново

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...