Влюбена искра

Да видиш искреност и топлина 
в света на вълци и злина. 
Да търсиш тишина... 
в света на вълци и злина. 

Да искаш топъл малък жест 
в съня на тъжна вест. 
Да търсиш погледа горещ 
в съня на тъжна вест. 

Да падат спомени накуп 
в дома ти с формата на куб. 
Да срещнеш някой друг
в дома ти с формата на куб. 

Да вържеш възели от ден, 
да пази пътя ти към мен. 
Сърцето в моя плен 
да пази пътя ти към мен. 

Да греят слънце и цветя 
сред стъпките на тишина 
след зъбчето луна 
на склона на нощта. 

               Като написах този текст в сърцето ми изплува усещането от „Да се завърнеш...“ на Димчо Дебелянов, може би от това да... което там остава неосъществено. Не можах да не превърна текста си, започващ с да... в пожелание за нещо хубаво и светло. Да си пожелаем повече хубави моменти и дом, независимо с каква форма, но изпълнен с щастие... Бил и мъничко измислен, бил и мъничко невъзможен. Развитието на човечеството сякаш върви към отдалечаването от понятието „дом“, но той си е там - в сърцето ни! Независимо под каква форма, домът винаги ще го има, стига да ни има нас и да остава по искрица надежда, която да предаваме натам. Сега е подходящо време не да се поддаваме на тревоги, а да преоткрием дома и това, което той ни дава - не само убежище, а и нещо повече.