Влюбена искра
Влюбена искра
Да видиш искреност и топлина
в света на вълци и злина.
Да търсиш тишина...
в света на вълци и злина.
Да искаш топъл малък жест
в съня на тъжна вест.
Да търсиш погледа горещ
в съня на тъжна вест.
Да падат спомени накуп
в дома ти с формата на куб.
Да срещнеш някой друг
в дома ти с формата на куб.
Да вържеш възели от ден,
да пази пътя ти към мен.
Сърцето в моя плен
да пази пътя ти към мен.
Да греят слънце и цветя
сред стъпките на тишина
след зъбчето луна
на склона на нощта.
Като написах този текст в сърцето ми изплува усещането от „Да се завърнеш...“ на Димчо Дебелянов, може би от това да... което там остава неосъществено. Не можах да не превърна текста си, започващ с да... в пожелание за нещо хубаво и светло. Да си пожелаем повече хубави моменти и дом, независимо с каква форма, но изпълнен с щастие... Бил и мъничко измислен, бил и мъничко невъзможен. Развитието на човечеството сякаш върви към отдалечаването от понятието „дом“, но той си е там - в сърцето ни! Независимо под каква форма, домът винаги ще го има, стига да ни има нас и да остава по искрица надежда, която да предаваме натам. Сега е подходящо време не да се поддаваме на тревоги, а да преоткрием дома и това, което той ни дава - не само убежище, а и нещо повече.
© Йоана All rights reserved.
