Влюбена луна
Такава нощ!
Със звездни маргарити
осеяно е цялото небе!
Сред тях Луната с образ на момиче
брои листенцата от бели цветове…
"Обича ме!... Не ме обича!...
Една луна, познала любовта,
мечтае си по онзи Млечен път
саван годежен да постеле.
Макар да не е от кръв и плът,
с венец от белите отронени листа
към Слънцето в зората да поеме.
Но да обичаш тихо и от разстояние
е да потънеш в сенките на невъзможното.
От Сътворението до днес любов такава
обречена е… И е невъзможна!
Щом стъпят на ръба на светлината,
за миг ще са щастливи до безкрайност.
Ще я целуне Слънцето, а пък Луната
ще се стопи и ще изчезне до прозрачност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
