Вместо "Сбогом"
Щеше уж да си ходиш, Любов, а пък още стоиш на вратата.
Все не вярвах, че можеш да бъдеш такава - до болка ината.
Взряна в мен може би ти се ще "Остани!" да ти кажа.
Е, добре, щом е тъй, аз сама ще ти стегна багажа.
Нямам нерви да сгъвам едно по едно всички чувства
и без друго от тях е отдавна олющено лустрото.
Дръж, това са онези помпозни балони - клишета.
Вече спаднали, тъжно висят и нелепа я гледат.
На, вземи игленика, препълнен със мисли за тебе.
Те съня ми бодяха... Затъпени са и непотребни.
Извинявай, изхвърлих наскоро и пеперудитв глупави.
Те умряха от глад-за какво са ти техните трупове?
Тръгвай вече, за Бога, да си хвърля след тебе и камъка
и да плисна вода върху малкото тлеещи пламъци.
Казах всичко! ( Обаче проклета да съм, ако кажа,
че усмивката, Първата... Нея не сложих в багажа.
Имаш цяло тесте от аса за сърца разтопени,
ала тази Усмивка (нали?) беше само за мене!)
С
© Таня Георгиева Всички права запазени