на Ваня Петкова
Излишни са
тежките
траурни дрехи -
жива,
тя диша
в пламтящия стих.
Светят очите ú -
синьо-зелени монети,
пърха смехът ú,
палав
и сладко красив.
Как си тръгва
от утрото
праведна грешница?
Как си отива
вятър,
нежен и огнено див?
Тупка сърцето
на тази чаровна вълшебница
във всяка извивка
на нейния устремен стих!
© Илияна Каракочева Всички права запазени
Бог да я прости!