Apr 28, 2009, 8:08 AM

Вместо сбогом

Poetry » Other

1.4K 0 14

на Ваня Петкова
Излишни са
тежките
траурни дрехи -
жива,
тя диша
в пламтящия стих.
Светят очите ú -
синьо-зелени монети,
пърха смехът ú,
палав
и сладко красив.
Как си тръгва
от утрото
праведна грешница?
Как си отива
вятър,
нежен и огнено див?
Тупка сърцето
на тази чаровна вълшебница
във всяка извивка
на нейния устремен стих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alastor (Аластор)

Помня я от редакцията на "Средношколско знаме" и завинаги ще остане в паметта ми млада, възторжена и влюбена в Поезията.
Бог да я прости!

2009-05-02T23:44:11+03:00
враната (Маргарита Василева)

Настръхнах...
Бог да я прости...!

2009-05-02T15:34:33+03:00
evchet0 (Евдокия Иванова)

Поклон пред паметта и творчеството и - много хубаво си го написала!

2009-05-02T15:24:30+03:00
Fontaine (Димитър Димчев)

Ако премахнеш "устремен" от последните редове ще спечелиш Поне на мен биз тази дума ми звучи по-добре!

2009-05-02T01:19:53+03:00
FRACLA (Мария Петрова-Йордано)

поклон!

2009-04-30T14:10:45+03:00