28.09.2025 г., 13:17

Врачуване по залък хляб

261 4 6

Животът е за теб филия

с нещастия и сол поръсена.

Медът за друг е. Пресолил я,

готвачът“ловко я накъсва.

 

Подава залък с дъх отровен,

но той горчив е. Не преглъщай!

Съдбата ролята на клоун

ми отреди. Кога ще свърши?

 

Филия с мед и масло само

в съня от баба още хапваш.

А въздухът е като рана,

тъга разплисква с вик... Изкачвай

 

деня с наболи неизвестни

и ше откриеш изход меден!

Животът ще ти върне ресто

и сладък ще е пътят звезден!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Ех, Зиги, добро момче си ти! Благодаря ти много за подкрепата!🙏😍
  • "– Филия с мед и масло само
    в съня от баба още хапваш." сънищата са истинският живот, тоз тука не е, тъй казвам аз и отсичам Хареса ми, талантливке!
  • Мерси за подкрепата, нужна е много,
    че ентусиазмът ми взе да издиша.
    На себе си все си доказвам, че мога,
    но друг оценява, което аз пиша.

    Целувки и лека седмица, Доче!♥️💋🙏
  • "А въздухът е като рана,
    тъга разплисква с вик... Изкачвай!"

    Всекиму случва се отреденото свише
    (дори да се бори за глътка и хапка.)
    Но докато преглъща във стихове пише:
    "Животък си струва и без да е сладък"
    Поздравления и от мен!
  • Благодаря, че ме навести и коментира, Младене!
    Жив и здрав бъди!🙏🥰

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...