Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
14.10.2021 г., 16:39 ч.  

Вратата на храст заприлича 

  Поезия » Любовна, Друга
702 1 5

Съвсем по момчешки ме сръчка
немирният вятър и ето,
изпука под стъпките съчка,
или пък... Разби ми сърцето.

 

Къде по света ли е скитал?
Девойки прегръщал стотици...
Оставил ме в спомени скрита,
невеста не бях, ни  вдовица.

 

Веднъж как поне не помина?
Вратата на храст заприлича,
трилистните все детелини,
мълчаха дали ме обича.

 

И как ме позна остаряла?
Защо ми развяваш душата?
Животът е имала - дала,
сърцето ми есен в позлата.

 

Вземи! На! Ей тъй за последно,
стихът, по вълна разлюляна.
Че, ако веднъж те погледна,
ще взема  пак да ти пристана

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??