Съвсем по момчешки ме сръчка
немирният вятър и ето,
изпука под стъпките съчка,
или пък... Разби ми сърцето.
Къде по света ли е скитал?
Девойки прегръщал стотици...
Оставил ме в спомени скрита,
невеста не бях, ни вдовица.
Веднъж как поне не помина?
Вратата на храст заприлича,
трилистните все детелини,
мълчаха дали ме обича. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up