Време

27.09.2009 г., 0:43 ч.

Поезия » Друга

598 0 9

Времето спря и отвори прозореца –

старата къща нощта да издиша,

бавно отряза с голямата ножица

дните, които ни бяха излишни.

Пусна завесата. Тръгна си, плачейки.

Спря се ядосано – беше объркано.

После отново роди се и сякаш,

всичко, което изгубихме - върна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

2009-11-24T21:15:17+02:00

!!!*
Anita765 (Ани Монева)

2009-11-02T21:10:30+02:00

Кръговрат и всичко се повтаря... само ние не.
Elda (Лора)

2009-11-02T17:42:29+02:00

наистина пишеш ...много, много хубаво!
Преди малко прочетох за първи път нещо от теб и реших да надникна за още. Пак ме "закова" без възможност да си тръгна. Продължавам и те поздравявам!
нмг (Надежда Маринова )

2009-11-01T20:47:32+02:00

..."Времето"...
Хубаво е! Поздрав!
rogatia (Богдан Григоров)

2009-10-23T10:07:48+03:00

Страхотен...
denissa (Дениса Деливерска)

2009-10-03T18:13:08+03:00

Чета те. И бавно отрязах с голямата ножица
дните, които ни бяха излишни...
Aske (Петя Косева)

2009-09-27T14:26:55+03:00

Искам и аз такава ножица.
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-09-27T13:26:40+03:00

Издишах... от времето!
Благодаря!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-09-27T00:43:31+03:00

съвсем наВреме, Иво, съвсем. благодаря!