ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
Sep 27, 2009, 12:43 AM

Време 

  Poetry » Other
680 0 9
Времето спря и отвори прозореца –
старата къща нощта да издиша,
бавно отряза с голямата ножица
дните, които ни бяха излишни.
Пусна завесата. Тръгна си, плачейки.
Спря се ядосано – беше объркано.
После отново роди се и сякаш,
всичко, което изгубихме - върна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Random works
: ??:??