Sep 27, 2009, 12:43 AM

Време 

  Poetry » Other
604 0 9

Времето спря и отвори прозореца –

старата къща нощта да издиша,

бавно отряза с голямата ножица

дните, които ни бяха излишни.

 

Пусна завесата. Тръгна си, плачейки.

Спря се ядосано – беше объркано.

После отново роди се и сякаш,

всичко, което изгубихме - върна.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??