15.07.2008 г., 13:49 ч.

Време за проза 

  Поезия » Бели стихове
773 0 7
 

ВРЕМЕ ЗА ПРОЗА

 

Утре ще напиша

най-доброто си стихотворение

за смисъла на битието

или за най-силната болка.

Ще го прочетат над 1000 непознати читатели

и 100 от тях може би ще си помислят наистина

"Господи! Колко е истинско!"

Но това ще бъде утре.

Или в други ден.

Не днес.

Днес е събота и вали есенен дъжд -

време най-подходящо за проза.

Затова ще ти сготвя

твоята любима испанска паеля с шафран.

Ще ядем, ще я поливаме с вино

и ще се гледаме,

докато в очите ни се ражда глад,

а вън дъждът вали тихо.

Ти ще ми кажеш

"Господи! Колко е вкусна тази испанска паеля!"

После ще правим любов,

прегърнати, задъхани ще мълчим,

после ще бъбрим безсмислици,

ще спим и после пак ще се любим.

До изтощение и насищане.

По някое време ти ще ми кажеш

"Господи! Колко си хубава! Но аз отново съм гладен.

Искаш ли да вечеряме някъде навън?".

Ще те погледна неразбиращо,

отпусната, топла, полусънена

и после ще прихна от смях.

Ще се измъкна от завивките,

в банята ще отмивам бавно от себе си миризмата на тебе,

после ще облека онази елегантна вечерна рокля,

в цвят аквамарин,

която ми подари за последния рожден ден,

ще си сложа няколко капки от магичния Guerlain -

(ти толкова харесваш уханието на сандалово дърво и бадем)

и ще излезем в дъждовната вечер,

за да вечеряме някъде.

Помниш ли този есенен ден,

в който бяхме непознати,

когато ти беше някъде с друга,

а аз бях някъде с друг?

Тогава мигове, пълни с нас,

останаха на гара "Любов",

но ако успеем да хванем

влака на времето в обратна посока,

ще се върнем отново там.

Този път заедно.

Побързай да купиш билетите, защото закъсняваме.

И не забравяй преди това да изпиеш горчивото кафе,

което ти приготвих.

Ако успееш, ми се обади.

Аз ще приготвя багажа.

И ще чакам.

 

 

 

© Дени Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??