Време за проза
ВРЕМЕ ЗА ПРОЗА
Утре ще напиша
най-доброто си стихотворение
за смисъла на битието
или за най-силната болка.
Ще го прочетат над 1000 непознати читатели
и 100 от тях може би ще си помислят наистина
"Господи! Колко е истинско!"
Но това ще бъде утре.
Или в други ден.
Не днес.
Днес е събота и вали есенен дъжд -
време най-подходящо за проза.
Затова ще ти сготвя
твоята любима испанска паеля с шафран.
Ще ядем, ще я поливаме с вино
и ще се гледаме,
докато в очите ни се ражда глад,
а вън дъждът вали тихо.
Ти ще ми кажеш
"Господи! Колко е вкусна тази испанска паеля!"
После ще правим любов,
прегърнати, задъхани ще мълчим,
после ще бъбрим безсмислици,
ще спим и после пак ще се любим.
До изтощение и насищане.
По някое време ти ще ми кажеш
"Господи! Колко си хубава! Но аз отново съм гладен.
Искаш ли да вечеряме някъде навън?".
Ще те погледна неразбиращо,
отпусната, топла, полусънена
и после ще прихна от смях.
Ще се измъкна от завивките,
в банята ще отмивам бавно от себе си миризмата на тебе,
после ще облека онази елегантна вечерна рокля,
в цвят аквамарин,
която ми подари за последния рожден ден,
ще си сложа няколко капки от магичния Guerlain -
(ти толкова харесваш уханието на сандалово дърво и бадем)
и ще излезем в дъждовната вечер,
за да вечеряме някъде.
Помниш ли този есенен ден,
в който бяхме непознати,
когато ти беше някъде с друга,
а аз бях някъде с друг?
Тогава мигове, пълни с нас,
останаха на гара "Любов",
но ако успеем да хванем
влака на времето в обратна посока,
ще се върнем отново там.
Този път заедно.
Побързай да купиш билетите, защото закъсняваме.
И не забравяй преди това да изпиеш горчивото кафе,
което ти приготвих.
Ако успееш, ми се обади.
Аз ще приготвя багажа.
И ще чакам.
© Дени All rights reserved.
