Време за раздяла
Сега е време, време за раздяла,
в такова време просто се мълчи,
а тишината тръпнеща и бяла,
заспива тъжна в нашите очи.
И няма време, време за въпроси,
замръзнали по немите ни устни,
не могат ласка вече да изпросят,
защото топлината ги напусна.
Сега е време, време за раздяла,
минутите тежат като оловни,
сърцето ми дали ще бъде цяло,
преди от обич гроб да ми изрови.
И няма време, време за надежда,
смълчан отново прагът ни разделя!
Любов, която болка ни отрежда
от упор щом сърцата ни разстреля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
