Време за раздяла
Сега е време, време за раздяла,
в такова време просто се мълчи,
а тишината тръпнеща и бяла,
заспива тъжна в нашите очи.
И няма време, време за въпроси,
замръзнали по немите ни устни,
не могат ласка вече да изпросят,
защото топлината ги напусна.
Сега е време, време за раздяла,
минутите тежат като оловни,
сърцето ми дали ще бъде цяло,
преди от обич гроб да ми изрови.
И няма време, време за надежда,
смълчан отново прагът ни разделя!
Любов, която болка ни отрежда
от упор щом сърцата ни разстреля!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
