11.07.2019 г., 8:53 ч.

Времето... 

  Поезия » Философска
655 1 1

 

Времето...

 

... На Слънцето последният отблясък

пробяга за прощално по водата,

денят полека спусна се „оттатък”

и лятна нощ зави с воал Земята,

 

но Времето остана неделимо,

че всеки ден в нощта си продължава

и същият, макар под друго име,

след нея пак със Слънцето изгрява...

 

Стоя във виолетовата вечер

на този бряг, в душата с тиха болка,

загледан в залеза, където вече

е Слънцето за друга обиколка...

 

А нямаме за Времето сетивност

и безполезни дремят сетивата...

Безкрайна е човешката наивност

да улови на Времето следата...

 

Но във надбягване с недостижимото

измислили сме, как да го задминем,

и да измерваме неизмеримото

във: мигове, минути, дни, години...

 

А ние сме във Времето... И в него

живеем тук, поканени от Бога,

във хаоса от: чувства, страст и нега

докоснати от Неговият огън!...

 

Лишени от усещане за Вечност

мечтаем за Безкрая и Звездите,

но в залезът на всяка нова вечер

отмятаме си в календара дните...

 

Замислям се за Друго измерение,

че в залезът разискрено – вълшебен,

възможно е дори да го намеря

на този бряг, с една Жена до мене...

 

... Стоя унесен, плискат ме вълните,

а видимо и всичко се повтаря...

Фактически, не искаме ли, с дните

ний Времето да впримчим в календара,

 

за да е някак си съизмеримо

то с нашата, човешката ни същност

и със моментите незабравими

в такива нощи плахо да се връща!...

 

И Времето, което сме живели

във дните от живота да затворим,

макар че и до днес не сме успели –

освен във спомените, да повторим!...

 

Затвореното Време” е: История

и то съвсем не се интересува

от бранните вражди за територии

и кой, кога, защо и как царувал...

 

Но и за нас съвсем не го е грижа

и все едно е тук дали ни има,

то все ще продължава да се движи:

първично, всеобхватно и незримо...

 

... И все така ще си тече – безкрайно,

дори Планетата ни да се пръсне,

ако във нея метеор, случайно

пресякал орбитата ѝ, се блъсне!...

 

06.08.2014. Средиземно море

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Стоя във виолетовата вечер
    на този бряг, в душата с тиха болка,
    загледан в залеза, където вече
    е Слънцето за друга обиколка"...

    Поканени от Бога... тук събираме, подреждаме, диплим мисли, но сме тъй мънички...
Предложения
: ??:??