Времето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята,
но Времето остана неделимо,
че всеки ден в нощта си продължава
и същият, макар под друго име,
след нея пак със Слънцето изгрява...
Стоя във виолетовата вечер
на този бряг, в душата с тиха болка,
загледан в залеза, където вече ...