1.02.2021 г., 8:38

Времеубежище

1.3K 0 0

Май или юни е? 

Залезите са по-розови,

а теб все още те има.

Люляците са цъфнали

и градът като че ли по-жив.

 

Май или юни е? 

Полентата е по-вкусна,

а ти все още галиш косите ми.

Небето е безоблачно

и хората като че ли по-усмихнати.

 

Май или юни е? 

Езерата са по-сини,

а ти все още целуваш челото ми.

Сутрините са топли

и грижите ни като че ли по-малки.

 

Правя си времеубежище

в тези откъслечни моменти,

в които все още те има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Недописана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...