18.12.2009 г., 9:21

Все още не

1.1K 0 0

Все още не

 


Все още не мога да заплача,

а сълза - вечността от мене чака.

Като загасена свещ от крепост в бездна,

зад решетките, ръката ми за милост се протяга.


Все още не мога да заплача,

по душа - палач съм с маска.


Не съм хищен и смърт - не, не разхищавам,

но в море от грешната ви кръв ще се yдавя.


Все още не мога да заплача,

а душата ми - пожар е в ада.


Като оцелял вампир след здрача,

демонската сеч ще сея и във рая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...