Patrizzia (Надежда Ангелова)
2068 18191
15.11.2020 г., 10:37 ч.

Все още слънце крие мойта пазва 

  Поезия » Любовна, Друга
180 4 10

И някаква унила сивота,
в душата ми мъгливо се разстила.
Усмивките за лятото пестя,
зад девет ключа радостта, немила,

 

зад девет катинара занемя,
и себе си сама не разпознала,
разравя тъжно твърдата земя,
не би ли хризантема разцъфтяла.

 

Не ти ли досади да си мълчиш?
Страхът в душата бавничко пролазва.
С очи на влюбен погледни и виж!
Все още слънце крие мойта пазва.

 

Ликът ти тъй угрижен, мил и блед,
ще проясня пак, с ласка лековита
и все тъй дружно, драги мой - напред,
ще теглим с теб каруцата на дните.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Ох, чаровнице, как да не те аплодира човек!👏 Силно те прегръщам!💕
  • Със слънцето в теб и с красотата на думите ти - каруцата може да стане каляска.
  • Благодаря, Светеща буболечице! Нека скърца, Красе, надалече да се чуе, че не е затънала. Сядай! На меденки, с канела. За мен кафе, за теб чай - липов.
  • Каруцата на дните, скърца яко,
    но толкова е хубаво-
    до теб!
    Две хризантеми носи вятъра,
    и слънце от усмихнато небе
  • Все още слънце крие мойта пазва!!!⚘⚘⚘Превърнете каруцата в каляска на мечтите!
  • И аз те обичам!
  • Щур!
  • Дежурната днес откачалка "предава фронта"...Опитва се. Другите 299, няма да й позволят. И не годините са страшни, сенсей...
  • Без женски страхове. Човек е на толкова, на колкото си въобразява, че е.
    Всеки ден ти трябват осем прегръдки за тонус. Започнала си...
Предложения
: ??:??