Все още слънце крие мойта пазва

15.11.2020 г., 10:37 ч.

Поезия » Любовна, Друга

5.0 / 7

260 4 9

И някаква унила сивота,
в душата ми мъгливо се разстила.
Усмивките за лятото пестя,
зад девет ключа радостта, немила,
зад девет катинара занемя,
и себе си сама не разпознала,
разравя тъжно твърдата земя,
не би ли хризантема разцъфтяла.
Не ти ли досади да си мълчиш?
Страхът в душата бавничко пролазва.
С очи на влюбен погледни и виж!
Все още слънце крие мойта пазва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Слънчеви тайни
Невъзможност

Избрах си я. Онази невъзможност, която ме държи на разстояние, далеч от грях и сънища тревожни, с пр...
Капка сол

Очите й са сложни. По тях ще я познаеш. По мислите тревожни, които ти не знаеш. По капчицата сол тър...
Отрова

Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...

Още произведения »