21.10.2015 г., 19:16

Все в тоя град ще се завръщам

646 0 5

 

Все в тоя град ще се завръщам,

макар и само мислено, в съня.

Ще диря в прашните му кътища

от стъпките ми паднала следа.

 

По улиците тихи пак ще скитам

и под липите мокри ще се спра,

за старите приятели ще питам:

Къде са? Пазят ли ме в паметта?

 

В прегръдката на лозницата ще ида,

където дреме моя бащин дом,

на стълбата ще седна, за да видя,

как врабците гони котката Андон.

 

Ще звънне „мамо”от вратнята

и пролет ще се втурне набегом,

към моите разтворени обятия

с очи, даряващи и чакащи любов.

 

Все в тоя град ще се завръщам

на сън, наяве,с мисъл и перо,

водят ме към него моите пътища

и добавя всеки в косите ми сребро.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...