Все в тоя град ще се завръщам
Все в тоя град ще се завръщам,
макар и само мислено, в съня.
Ще диря в прашните му кътища
от стъпките ми паднала следа.
По улиците тихи пак ще скитам
и под липите мокри ще се спра,
за старите приятели ще питам:
Къде са? Пазят ли ме в паметта?
В прегръдката на лозницата ще ида,
където дреме моя бащин дом,
на стълбата ще седна, за да видя,
как врабците гони котката Андон.
Ще звънне „мамо”от вратнята
и пролет ще се втурне набегом,
към моите разтворени обятия
с очи, даряващи и чакащи любов.
Все в тоя град ще се завръщам
на сън, наяве,с мисъл и перо,
водят ме към него моите пътища
и добавя всеки в косите ми сребро.
© Миночка Митева All rights reserved.
