30.08.2021 г., 20:11

Всички и някои

1.4K 6 20

Както галопирах, налетях в канавка!
Тука разкопали! Мамка им еснафска!
Боже, кво е туй, бе? Гледам и се чудя!
Малее, сомнамбули? Няма да ги будя!
Някакво гъмжило, пълно с звездобройци, 
зяпнали звездите, кат побити колци.
Свалям си колана, стълба ще дълбая,
тръгвам към звездите, няма да мечтая!
Бързо да изляза и да си отивам.
Помогни ми, Боже, тук да не заспивам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

  • Охоо! Мили гласоподаватели, ако ме движите с тази скорост, ми аз съвсем скоро ще достигна космически нива в поезията Миналия път 12-то място, сега 6-то, в по-следващия конкурс шест нива над първото място ха ха
    Благодаря виии!
  • Успех и от мен! Хареса ми!
  • И аз ти благодаря за пожеланието
  • Благодаря за настроението! Успех!
  • Благодаря на всички харесали моята канавка

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...