Както галопирах, налетях в канавка!
Тука разкопали! Мамка им еснафска!
Боже, кво е туй, бе? Гледам и се чудя!
Малее, сомнамбули? Няма да ги будя!
Някакво гъмжило, пълно с звездобройци,
зяпнали звездите, кат побити колци.
Свалям си колана, стълба ще дълбая,
тръгвам към звездите, няма да мечтая!
Бързо да изляза и да си отивам.
Помогни ми, Боже, тук да не заспивам!
© любимка All rights reserved.
Миналия път 12-то място, сега 6-то, в по-следващия конкурс шест нива над първото място ха ха
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
