Както галопирах, налетях в канавка!
Тука разкопали! Мамка им еснафска!
Боже, кво е туй, бе? Гледам и се чудя!
Малее, сомнамбули? Няма да ги будя!
Някакво гъмжило, пълно с звездобройци,
зяпнали звездите, кат побити колци.
Свалям си колана, стълба ще дълбая,
тръгвам към звездите, няма да мечтая!
Бързо да изляза и да си отивам.
Помогни ми, Боже, тук да не заспивам!
© любимка All rights reserved.
Миналия път 12-то място, сега 6-то, в по-следващия конкурс шест нива над първото място ха ха
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
