Всичките сезони в мен...
Без маски и... с малко сълзи.
От очите, които единствено не лъжат.
Песента на „Кажи зеле”
със симфония на копнежа
в нежен сблъсък...
е пролет, която звучи...
Дръзко лято и крясък на гларуси
сменят акордите.
Парещи стъпки
и темпото е засилено!
Измамно лежерна е есента.
В мен се срещат посоки...
желания... трепети...
А зимата е камбана на дългото ехо...
попило пресечните точки
от изпитанията на любовта...
© Павлина Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
