Всичко е енергия
Всичко е енергия
Мъжете, които мечтах, до един ме отминаха.
Останах - забравена лампа да светя,
да черпя енергия в празна квартира от минало,
сред чезнещи щампи на стари тапети.
Онези мъже са били, вероятно, уроците,
които уж трябваше, но не научих.
Аз всяка причина да бъда удавях в емоции
и някак животът без мене се случи.
Сега съм ненужното светло, по сила на навика,
за масата, стола и за канапето.
И сляха се двете понятия "грешно" и "правилно"
отвън, пред прозорците, скрити с пердета.
Мъжете, които мечтах, ги изплащам и с лихвите,
изплащам мечтите, изплащам урока.
Но чудя се кой ще плати, щом угасна притихнала,
от мен навъртяната сметка за тока?
02.08.2011
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
