Patrizzia (Надежда Ангелова)
2269 18540
25.08.2023 г., 20:57 ч.  

Момичета 

  Поезия » Друга
958 18 34

 

Тази есен настъпваща много на мене прилича,
всяка сутрин ятатата изпраща по дългия път
и в душата си песните къта, припява. Момиче
е в душата си още, а в косите – сланите блестят.

 

И разбирам я, даже когато по цигански лъже:
— Всъщност знаеш ли, скъпа, че лятото почва от днес?
Просто кланът момичешки тайна да пази е длъжен.
Няма зима и старост, момичета! Всичко е шест!

 

Като мене е рошава, с рокля на пъстри квадрати,
златни точици крие и тя в дяволити очи,
знае как и кога по врабците хабер да ми прати
и кога да подвие нозете край мен, и мълчи.

 

Като мене върви през града – невидяна, нечута,
тя си носи палитра, за мене небето е лист...
Тя е циганка дръзка, а аз съм с душа на кошута,
но под нашите длани светът ни възкръсва лъчист.

 

----------------------------------------------------------------------------------------

Вдъхновено от:

https://otkrovenia.com/bg/kolaji/esenna-prikazka-3

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато вдъхновението замълчи, умът бързо се изморява »

1 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??