Тази есен настъпваща много на мене прилича,
всяка сутрин ятатата изпраща по дългия път
и в душата си песните къта, припява. Момиче
е в душата си още, а в косите – сланите блестят.
И разбирам я, даже когато по цигански лъже:
— Всъщност знаеш ли, скъпа, че лятото почва от днес?
Просто кланът момичешки тайна да пази е длъжен.
Няма зима и старост, момичета! Всичко е шест!
Като мене е рошава, с рокля на пъстри квадрати,
златни точици крие и тя в дяволити очи,
знае как и кога по врабците хабер да ми прати
и кога да подвие нозете край мен, и мълчи. ...