The_gold_f (Веселина Костадинова)
93 1019
13.10.2007 г., 16:24 ч.

Всичко подарявам 

  Поезия
664 0 8
 

Защо ми е притрябвала усмивка лъчезарна,

щом никой не я оцени?

Тя бе винаги нежна, искрена... единствено на тебе вярна.

А сега замръзна! Ти обиди я и жестоко нарани.


Блещукащите ми очи красиви

толкова кървави  сълзи пророниха.

Обсипвани бяха с комплименти лъжливи,

но ето че угаснаха... топлината си прогониха.


Сърцето ми бе всеотдайно  и голямо.

Винаги в готовност да обича, страда и прощава.

Не срещнах друго... така искрено и прямо,

но и моето го превъзпитах. Сега умее да  лъже и опустошава.


Вече като че ли не съм аз... фалшива съм!

Очите, усмивката, сърцето си дори ти подарявам!

Това, което имам, не е мое. Злобата и лицемерието не са ми нужни.

Не ги искам, но уви - ги притежавам!

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??