Всичко подарявам
Защо ми е притрябвала усмивка лъчезарна,
щом никой не я оцени?
Тя бе винаги нежна, искрена... единствено на тебе вярна.
А сега замръзна! Ти обиди я и жестоко нарани.
Блещукащите ми очи красиви
толкова кървави сълзи пророниха.
Обсипвани бяха с комплименти лъжливи,
но ето че угаснаха... топлината си прогониха.
Сърцето ми бе всеотдайно и голямо.
Винаги в готовност да обича, страда и прощава.
Не срещнах друго... така искрено и прямо,
но и моето го превъзпитах. Сега умее да лъже и опустошава.
Вече като че ли не съм аз... фалшива съм!
Очите, усмивката, сърцето си дори ти подарявам!
Това, което имам, не е мое. Злобата и лицемерието не са ми нужни.
Не ги искам, но уви - ги притежавам!
© Веселина Костадинова All rights reserved.
!
