Няма какво да се лъжем –
днешното време е странно.
Всеки е мрачен и тъжен.
Липсва искра и спонтанност.
Тътен камбанен се чува.
Вятър дървета събаря.
Смътен, животът нахлува
в моите дни и изгаря.
Някой целува любима,
друг си отива, защото
тлее душата ранима,
няма ли досег с доброто.
Стигнем ли ние предела,
всичко красиво изглежда.
Нека да бъдем в тунела
вяра, любов и надежда!
© Димитър Драганов Всички права запазени
Поздравявам те.